МАРСИАНСКИ КАЛЕНДАР – MARTIAN CALENDAR & TIMEKEEPING

Независимо от причината, рано или късно на Марс ще има човешки селища. Защото само по себе си колонизирането на Червената планета има далечен стратегически, дори екзистенциален смисъл за човечеството. Но извън Земята ще се наложи да се разделим с доста земни навици, в това число да се откажем и от познатите ни мерни единици. Защото ако в открития космос, в условия на орбитални станции-градове, все още може да се използват условните деления на времето като ЧАС, ДЕНОНОЩИЕ, ГОДИНА, та даже и КИЛОМЕТЪР, заедно с производните им, то в една колония на повърхността на ЧУЖДА планета, струва ми се, е наложително да се съобразим с времеви цикли и пространствени разстояния, характерни за колонизирания свят. Не е нужно да носим със себе си багаж от предразсъдъци. В проекта използвам вече утвърдените, доколкото ми е известно, понятия “сол” и “орбитал”, които означават марсианско денонощие и марсианска година.

Най-общо:

Марсианската слънчева година (ОРБИТАЛ) трае 668,5921 собствени денонощия (СОЛА). Което прави 1,8808 земни години. Марсианското слънчево денонощие продължава 24 часа 39 минути 35,244 секунди (24,66 часа) или 88775,244 секунди. Което е 1,0275 земни денонощия. На Марс не съществуват обективни причини за въвеждане на понятие като “месец”. Важни за бъдещите колонисти ще бъдат сезоните, тъй като с тях е свързана общата температурна промяна, моментите на възникване на прашни бури, нивата на инсолация на терена. Последното е от голямо значение за произвеждането на електроенергия с помощта на фотоклетки и за отглеждането на растения в оранжерии без изкуствено осветление. Също така 24-часовият земен часовник не може механично да се приложи на Марс. Запазването му чрез дефиниране на екзотични по размер часове, състоящи се от минути с нестандартен брой секунди, ми се струва непродуктивно.

И така, календарът се състои от четири сезона, всеки от които съдържа различен брой сола. Названията на сезоните са абстрактни: АЛФА (193 сола = 198 земни денонощия), БЕТА (178 или 179 сола – за “нисокосен” и нормален орбитал), ГАМА (143 сола) и ДЕЛТА (154 сола) Началото на марсианското летоброене все още е открит въпрос, но според мен е оправдано да се съобразим с първото меко кацане на повърхността на Червената планета, осъществено от земен космически апарат. И това е автоматичната междупланетна станция Марс-3 (СССР), а датата – 2 декември 1971. Отбележете, че този ден не се превръща автоматично в първи сол от орбитал първи, тъй като естествено е марсианската година да започва от Първо Равноденствие или Сол 1 Алфа. Затова става дума за съобразяване на марсианския календар с датата на човешкия успех в изследването на Марс, но не и твърдото му привързване към земния. Водейки се по схемата на Опростената версия на Календара, дефинираме същия ден 2.12.1971 като Сол 54 Делта, Орбитал минус Първи (54Δ–1).

Марсианското денонощие разделям на 335 времеви единици от по 265 секунди... но за повече подробности – свалете целия файл заедно с илюстрациите.

Благодаря за вниманието.