Отзиви за Драконче и Заръка

ДА ПРОБУДИШ ДРАКОНЧЕ

===================

Предупреждение!

Тази рецензия разисква части от сюжета и определено ще развали удоволствието на някой, който има намерение да прочете книгата.

 

ПРЕДГОВОР

---------------

Странно е да започне човек рецензия с предговор, но пък ми се ще толкова много неща да кажа, че от сега си знам - това тук ще заприлича на малка дисертация... И така:

Това е само едно мнение, на един обикновен читател без особени претенции в областта на хуманитарните науки и изкуствата. Но за сметка на това е съвсем откровено. Не робувам на авторитети и на респект от стари/нови лаври. (Дори напротив!) Нито пък търся реванш или начин за отплата. Единствената ми цел е да обхвана колкото се може повече важни неща в творбата за да може тя и/или следващите да станат по-добри, по-четими, по-продаваеми и още по-. При това изключително много внимавам аргументите да са много и изчерпателни.

Защото НАЙ-ГАДНИТЕ неща, които може човек да направи на един творец са:

а) да подмине труда му с мълчание;

б) да изкаже едносрично крайно възторжено или отрицателно мнение;

в) да подметне изречение и четвърт;

 

В НИКАКЪВ случай това не бива да се приема като оценка за личността на автора или пък основа за предразсъдък за останалите му творби. Ама наистина - всичко е с НАЙ-ДОБРИ чувства и намерения!

Така, сега съм спокоен - застраховах се срещу неизбежното количество зложелатели на критиката и мога да започна по същество!

 

СЪЩЕСТВО

---------------

Първо малко общи неща за моите вкусове, за да стане по-ясно отправната ми точка.

Принципно аз харесвам произведения, които се закачат с историята, религията, легендите. Харесвам българските приказки. Не харесвам многотомните тлъсти издания, освен ако не са енциклопедии. Общо взето наистина смятам, че "Малкото е повече" и че "Културата - това е преди всичко чувството за мярка".

 

1. Сюжет

Страхотна идея! Брилянта история, страхотно попадение и много ура! Много ми хареса как е обоснована идеята за драконите и мястото им в живота на някогашната България. И най-хубавото е че всичко е направено много стройно и логично - като теория за строежа на вселената. Всичко си има обяснение. Освен това е поднесено много добре - на порции и с мярка. Слава Богу - никакви пространни лекции и риене на фактология с багер. Тъкмо когато човек се зачуди за нещо и хоп! - идва поредният отговор в някой от разказите на Верена.

 

Романтичният елемент също ми допадна. Отлично дозиран, без сладникавост. Добре е представено постепенното опознаване между двамата - от простичкото "А какъв е този гребен там... и тази издатина тук?", до размяната на фундаменталните възгледи за живота и неговите съставки. Просто една "нормална" любовна история между шеметна драконка и младеж, който си е жив късметлия да попадне на такова чудо в съвременното ни общество. С цялата неловкост, изненади и неизбежните караници.

 

Скоростта на сюжета е също много добра. Особено много ми хареса в това отношение "екшън" частта (гл.11-15) - след като двамата отиват на морето. Честно да си кажа отдавна не ми се случвало при четенето на книга да ми се качи пулса от напрежение! Не мога точно да посоча защо и това е най-свежото! Явно има някаква химия ли що ли, но все едно се качих на бегом до 5-тия етаж!

С една дума : "Бравос! Абе от къде ги вземате вие тия сюжети!? А!?"

 

 

2. Героите

Верена е много, много готина героиня, с едно мъничко изключение, но за него по-късно. Едновременно нормална и странна. Страстта, с която говори е направо заразителна - буди симпатиите, защото малко прилича на Дон Кихот (но с доста прилично въоръжение!). Аз лично съм минал през такъв етап (който не е - жалко за него!) и поради това нейното мислене и отношение към реалността в България ми е много близко и дори скъпо. В началото образът й ми се стори малко назъбен и противоречив, но пък защо не? Кой жив човек е свалял драконка, че да знае какви са точно те? Така че това е добро - в крайна сметка не става дума за любовна история между лаборантка и ватман, нали?

 

Радослав (Дичо) е също много достоверен (с малка неравност в начина му на говорене - вж. по-долу). Развитието му от леко разочарован и дезориентиран младеж, до приличен екшън герой е направено майсторски. Отношението му към Верена е напълно правдоподобно - точно така би постъпил човек, който ЗНАЕ че е срещнал Единствената и Истинската и прави всичко възможно да не стъпи на криво и да не изпорти работата. Като същевременно не се превръща в някакво мекотело или за мой ужас - съвършен кавалер: избухванията са му "добре дозирани" и дават плътност на образа.

 

Второстепенните герои няма да засягам с подробности - и приятелите на Дичо и мутрите са ОК. Единствено Светлана - старата приятелка на Дичо - не ми хареса като изпълнение.

 

3. Конфликтите

Това е една от най-големите червени точки на книгата. Страхотно ми допадна поставянето на драконка в съвременна България! Екстра работа!

Само че! Това е и най-голямата слабост на книгата. Аз лично съм много, ама наистина много разочарован, че този конфликт е така отлично започнат, добре развит, но изобщо незавършен!!! И проблемът идва в това, че има много разговори и изказвания на героите по тази тема, за да остане тя второстепенна и отворена. Прекалено много пушки на стената, а гърмеж - никакъв! Някак си книгата започва като много добра смесица от любовна, социална и философска тематика и постепенно се превръща и завършва като (чист) екшън.

 

И другото нещо - глава 5! Това е разправията межди Светлана, Дичо и Верена. Честно казано не ми го побира ума защо това нещо е изобщо в книгата! Опитах - от края на 4-та глава прескочих на 6-та - съвсем добре си е. Проблемът на 5-та е липсата на психологическата логика в : този конфликт; възможността да има връзка между Светлана и Дичо; поведението на Светлана; самият диалог.

Примерно :

- това със змията да се заколи и да се направи на колан;

- "- Светла, нещо ще не схващам... Били си пооправила дрешките? Разсейват ме." - и това в средата на разговор за неочаквано бебе и разправия течаща вече 3 страници;

- "Давам то го за временно ползване... В леглото не е супермен, ама... Иначе е пълен мухльо [...] И когато след месец-два дотърчи обратно при мен" - много трудно ми е да повярвам, че пресметлива "платинена дама" ще допусне, че някой ще се върне след такава квалификация.

- Реакцията на Верена "Хайде чао - подхвърли момичето-змеица - Този мъж е мой!". Някак си е прекалено рано и внезапно. Верена може и да е серт, ама е и чувствителна и внимателна. Просто не върви в тази част на историята да направи подобно изказване пред спасителя и предполагаемия Истински и Единствен. Освен това (от гледна точка на сюжета) любовната връзка се предопределя насила преди още да е започнала както трябва. Това е и гореспоменатото "малко изключение".

Тук разбира се може да се спори - хора има всякакви, реакции - също. Това, което казвам е че на мен гл.5 ми звучи недостоверно, насилено и изкуствено.

 

4. Стил

Стилът в началото на книгата е по-тромав - в глава 1 и 2 определено има повечко прилагателни от необходимото. Но постепенно той се избистря и олекотява. Някак си личи, че през 1,5 години, през които е писана книгата, авторът се е развил много.

Примерите за подходящи сравнения и съчетания са почти безброй - просто отварям на посоки (след средата на книгата):

"Изведнъж Радослав усети кънтяща празнота в себе си", "...а въображението го инквизираше с кошмарни картини."; "Приличаше [изгряващото слънце] на кървав мехур над вълни от стопено олово. Олово, от което се леят куршуми."; "Радослав избърса предполагаемите сълзи"; и т.н., и т.н...

 

Старобългаризмите. Това мен лично ме подразни малко, по-точно казано съвсем малко. Добре е да ги има за цвят, но са с две-три идеи в повече. Неволно се получава ефектът "Вижте колко много старобългарски думи знам, а вие не!" (И да наистина - повечето не ги знаех!). По-добре било да има по-малко такива думи, но да са употребени по-често. Така дори би могло да се получи и образователен ефект.

 

Диалозите са леко тромави. Прекрасно е езикът да е цветист и картинен при разказните изречения - в смисъл с много епитети и издържан български. Но когато този стил влезе в устата на всички герои - включително и на предполагаемо съвсем нормалните хора - речта започва да звучи леко надуто и изкуствено. Ето един пример за илюстрация (стр. 101, долу):

"- Но, Веренче... Сигурна ли си, че не се заблуждаваш? Защото, ако си права, съгласи се, всички тези съвпадения - от омагьосването ти до изпускането на ножа в клисурата единадесет столетия по-късно... Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"

От лични мои наблюдения, нормалните, обикновени хора биха казали "бъркаш" вместо "заблуждаваш", "века" вместо "столетия", "Не може всичко това да са случайно!" вместо "Просто целият този наниз случайности е адски невероятен!"

Наясно съм, че при Верена такава една реч е по-допустима и по-лесно простима! Затова и не дадох пример с нея. И все пак - тя нали е научила езика телепатично точно от Дичо! Така че пак не върви някак си...

Това, разбира се, не е кой знае каква слабост - просто според мен опростената пряка реч, ще стои по- на място.

 

5. Заключение.

"Да пробудиш драконче" определено е едно от произведенията с най-добра идея и потенциал, което съм чел от години! При това изобщо няма дори да помисля да деля четеното от мен на наше и чуждоземско!

Изпълнено е с много въображение и дори страст, които определено страшно ме впечатлиха!

За съжаление след прочита у мен остана чувството за незавършеност - бях изоставен по средата на толкова интересни събития и конфликти!

 

Книгата изглежда повече като "трейлът", "тийзър" или реклама на основното произведение. Претеглено на око това би трябвало да е около 1/4 до 1/3 от един цял роман.

Ако това е била целта, то тя е постигната с лекота и изящество. Но в такъв случай не е било честно към читателите да не бъде споменато това. Просто ми е жал за тези, които са чакали 3 години "Царска заръка". Добре че съм толкова назад с материала, че можах да започна продължението веднага!

 

 

П.П.

Между другото четох (тука май?), че Николай Теллалов не бил въобще очарован, че "Да пробудиш драконче" било определяно като фентъзи. И е съвсем прав!

 

Ясен *<;о)

 

Never mistake motion with action. A. Einstein

 

 

-----------------------------------------

Тема   Re: "Царска заръка" - продължението на "Драконче" [re: Aвтopът]  

Автор exPesho (спокоен)

Публикувано 25.12.01 21:49

 

Хубава книга! Купих си я на сбирката последната сряда, но не си поисках автограф, тъй като въпреки големите четки на Наско, все пак държа на принципа око да види ръка да пипне. На първата сбирка от Новата година обаче ще си изпрося автограф.  

Не съм чел Дракончето, така че не мога да коментирам развитието в стила и действието между двете книги. За Заръката имам някои забележки, макар че те не развалят кефа от четенето на книгата.

Например, имаш склонност към описателност. Може би защото го правиш наистина добре, склонен си да се разпростираш в доста дълги и чести описания, от което обаче страда динамиката на конфликта. Чак някъде към 130 страница действието влиза в ритъм, който наистина не пуска читателя до края.

При изграждането на образите и мотивацията им разчиташ твърде много на вътрешните монолози, които на места са доста дълги. Може би си струва да опиташ въпросните монолози да ги надробиш на по-малки и да ги разхвърлиш по линията на повествованието. Така може би героите ще станат и по-убедителни, а пък и ще можеш да изградиш и динамиката на разказа по-добре. В момента на много страници нищо не се случва, а най-накрая читателя получава една солидна порция вътрешни за героя разсъждения.

Не съм убеден че словореда в говора на Витан е най-подходящия начин да обрисуваш връзката му с миналото. По принцип човек който е живял толкова много време и пребродил толкова много страни би постигнал пластичност на изразяването - би се нагаждал много бързо към особеностите на даден език и време. Нещо като полиглотите - те имат естествената способност да улавят ритъма на всеки нов за тях език. Затова "акцентът" при Витан ми се струва пресилен и не на място.

И последно, Елица, пък и другите герои не реагират на този особен словоред при Витан. А той е повече от очевиден. Лично на мен червената лампичка би ми светнала моментално ако чуя някой да говори така. При образа на Елица това води до един вид олекотяване, което не съответства на иначе доста зрелите й реакции. Ясно че е влюбена и разсеяна, но все пак да не я загложди поне любопитство защо Витан има този странен начин на изразяване...

Разбира се, никога не съм уважавал литературните критици, така че можеш да ми теглиш една майна и ще бъдеш напълно прав  Книгата ме изкефи, а това е най-важното.

 

 

Тема   Пак за Дракончето   

Автор exPesho (спокоен)

Публикувано 30.12.01 20:00

 

Аз съм като албански реотан, ама какво да направя след като прочетох Дракончето едва сега, след Заръката.  

Първо. Бях много изненадан (приятно) и озадачен, че недостатъците от Заръката (за които вече писах) тук ги няма. След като бях чел мненията на Боби и Робин и след като бях вече прочел Заръката, очаквах в Дракончето много по-тежки стилистични проблеми. Истината е, че Дракончето е много по-стегнато и динамично, образите са доста по-живи и интересни. Не знам дали Боби му се вижда по-занимателно рязането на глави, но за мен историята за социализацията на невръстен дракон в България беше наистина увлекателна. Може би наистина Пивото е прав че има известно увличане в неуместна социална критика, но не е чак толкова дразнещо, за мен поне. Чудя се дали ако Заръката не беше написана също толкова стегнато, нямаше да бъде наистина едно много хубаво продължение на Дракончето.

Второ. Идеята е оригинална и много предизвикателна. А това е хубаво. Голяма работа, че не се връзва много-много с историята. От една страна, самата история каквато я познаваме, може да е доста спорна, предвид кой и кога я писал. От друга страна, защо трябва фантастиката да се съобразява с историческата правда, каквато и да е тя?

Трето. Великобългарските идеи мен лично и специално тук не ме дразнят. А иначе ме дразнят много, повярвайте ми. Не знам защо е така. Може би когато са изказани от можещ и талантлив човек тези идеи някак стоят по-естествено и нормално. В никакъв случай не като избиване на комплекси. Комплекси имат само бездарията. А Теллалов, може би има още много да учи за това как се прави литература, но в никакъв случай не е бездарник.

Четвърто и последно. Аз не разбирам, откъде идват тези очаквания към българската фантастика да прави пазарни хитове. От една страна, авторите в България за безкрайно по-малко от "онези" зад океана, от друга страна читателите също са безкрайно малко и не могат да бъдат добра пазарна основа за стабилни и мощни издатели, които да налагат на пазара нови заглавия. Доколкото разбирам, тук хората едва намират пари за хартия и печат, а вие очаквате от тях пазарни хитове. Мисълта ми е, че нищо в Дракончето не ми подсказва че би предварително загубило пазарното състезание, ако имаше зад себе си финансовите ресурси на своите "конкуренти".

 

Тема   Пак за Дракончето [re: exPesho]  

Автор Пивo (хелий)

Публикувано 02.01.02 11:17

 

Добре де, аз пък сега завършвам Заръката. Честно казано отношението ми е неутрално - мога да пиша и хвалебствия и критики, но и в двата случая ще се напъвам да ги изсмуквам от пръстите си.

В известно отношение почва да ми допада старомодния метод на автора да дели героите на 'наши' и 'ваши', на 'добри' и 'лоши'. Макар подобни изчистени стереотипи едва ли се срещат често в реалния живот, използването им в литературата според мен е полезно, за да могат да се правят морални оценки.

Любимия ми герой за мемента е Ясен Георгиев. Въпреки че е само загатнат той е по-дълбок от някои от 'нашите'. Всъщност той е един от малкото истински 'съвременни' и 'реални' хора в книгата - нито добър нито лош, но личност имаща характеристики и от двете начала.

Продължавам да се дразня от старомодната реч на Витан. Изобщо ще е интересно Николай да се изкаже отде ги е взел всички тези 'старобългарски' думи и изрази и доколко те са реално съществували и доколко авторова измислица. Пък и ми е странно как този Витан като е толкоз велик магесник един език не можа да научи за 1000 години.

Както и да е. Всъщност спорът в клуба и тук винаги е бил дали българските автори трябва да бъдат субсидирани. Ако според теб съществуването на професионален писател в България е изключено тогава авторите ще трябва да бъдат просто любители. А умението идвало с писането казват.

 

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the

expense of everybody else

 

 

 

 

Тема   за великобългарските идеи [re: Пивo]  

Автор Пивo (хелий)

Публикувано 02.01.02 11:27

 

продължавам да се дразня от великобългарските идеи и тезите за превъзходство на българите над другите народи.

Първо защото идеята, че сегашните българи сме нещо като отпадък в сравнение с величавите симеонови съвременници и техните предци, за мен е нещо като лична обида. И който се съгласява с подобни твърдения си плюе сам в лицето.

Второ, защото самата идея за национално, расово и прочие превъзходство е отвратителна. Отделните личности могат да бъдат добри, лоши, подли, наивни, щедри, мъдри - народите не могат. Освен това идеята за народностно превъзходство автоматично води до вредни последици от рода на холокоста, етническото прочистване, Гатака и т.н....

 

И най-накрая защото превъзходството е доказуемо само в исторически план. А тук великобългарските претенции се опровергават. Българите може да са имали отделни моменти на величие, но то е загубвано многократно и може би безвъзвратно. Всъщност ценността на тези моменти е именно като цел за подражание, а не като гъделичкане на лично или народностно самочувствие облекчаващо трудностите на битието.

 

The state is the great fiction by which everybody tries to live at the

expense of everybody else

 

Николай Теллалов