картинки
Космическото бъдеще

Космическо ли е бъдещето на Homo sapiens?

 

записки за лекция пред клуба „Иван Ефремов“

на 11 април 2007

(на 10 април 1979 с космическия кораб „Союз-33“ лети Георги Иванов)

 

ВЪВЕДЕНИЕ:

Бъдещето винаги е по-близко и по-различно от очакванията ни.

Космическото бъдеще на Homo sapiens няма да е бъдеще за всички.

То ще е съдба за избрани. Кой ще ги избере? Самите те - лично, при това със сигурност малцина ще направят подобен избор. А пък направилите този избор ще се изправят пред следващ кръстопът от възможности и не всички от тях ще се решат да отстъпят от многохилядолетни традиции.

 

Изложението на така формулираната тема НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА моето мнение как ТРЯБВА да се развива човечеството, нямам претенции да посочвам какъв избор следва да се прави. Също така, критикувайки определени проекти и схващания, не се стремя да ги отричам и обявявам за погрешни или безперспективни. Идеята ми е да посоча какви логични модели на организация на бит, производство и т.н. произтичат от условията, които предлага космическото пространство в качеството му на място за живеене.

Тук няма да коментирам прилагането на напреднали нанотехнологии, освен един сравнително примитивен пример за наномедицина, защото употребата им фактически ни отнася към „Ерата на сингуларността“, за която по принцип нищо не може да се предвижда и която е тема за друга сбирка на клуба.

 

ПРЕДПОСТАВКИ:

      средства за транспортиране „повърхност - орбита“; перспективни проекти (аблативни ракети, К-Лифт, предложен от Циолковски);

      концепция за космически орбитални станции и опит с такива (Циолковски 1920, Херман Нордунг 1929, О'Нийл - края на 70-те);

      технологии за космическа индустрия - повечето вече ги има като лабораторни методики, някои са изпробвани и на практика в космоса (вакуумна обработка на метали, капилярни и повърхностно-активни процеси);

      икономическата ИЗГОДА - 1 долар, вложен в „Аполо“ се е превърнал в 7 долара печалба!

      НАТИСК -- признаци на глобална и разностранна криза, най-вече енергийна (традиционните източници създават проблеми с околната среда - тя обеднява, което я прави неустойчива като система);

      ТВЪРДЕНИЕ: Космическата индустрия може да облекчи, ако не и да разреши производствените проблеми на Земята - енергийни, суровинни, координационни (наблюдение и оповестяване). Особено важни са енергийните орбитални станции - ЕОС, проекти за каквито са били обсъждани през 60-те. Потенциално космическата енергетика може да сведе до незначителни всички отрасли на Земята, които добиват енергоносители като петрол, газ, въглища.

 

Ракетните носители вероятно имат повече бъдеще от всичко останало дори чрез обикновено оптимизиране на конструкцията им и използване на нови начини за създаване на реактивна тяга. Т.нар АБЛАТИВНИ ракети представляват система, която разчита на мощни наземни, които се фокусират и изпаряват работното тяло на борда на ракетата, като по този начин вместо гориво може да се използва обикновена вода, поне на теория, защото лазерите ще я превръщат в свръхнагрята пара, а дори и в плазма.

Идеята за космически лифт е предложена още от Константин Циолковски; накратко - от спътник на геостационарна орбита се пуска кабел до повърхността, а по този кабел нагоре се плъзгат кабини. В замисимост от височината на отделянето им от кабела, те придобиват различна скорост и могат да се изведат успешно на орбита. Съвременната редакция на този проект вече има идея от какъв материал ще е кабелът, както и схващането, че кабините спокойно може да стигат до голямата станция (снабдена с противотежест, така че да опъва кабела), досущ кабини на планински лифт или асансьор. При нужда, разбира се, от тях може да се отделят, да речем, метеорологични спътници.

Константин Циолковски е гимназиален учител по физика и математика от 23-годишна възраст. Страда от глухота, работи практически в условия на научна изолация, но през 1883-а той стига до извода, че проникването в космоса може да стане само с помощта на „ракетни прибори“. През 1897-а той извежда формулата, кръстена на негово име, която и до днес е в основата на ракетната техника:

 

Vka = n Vfuel ln(1+z)

където Z е отношение на масата на горивото към масата на празната ракета;

(скоростта на космическият апарат е равно на произведението на броя негови степени по скоростта на изтичане на горивните газове, умножено на логаритъм от съотношението масата на горивото към празната ракета плюс единица)

 

Циолковски изобщо е „екстремист“ по отношение на космическото бъдеще, на него принадлежат думите, че Земята е люлката на човечеството, а не бива да се остава цял живот в люлка.

През 1920 г. той е на 64 и публикува футуристична повест „Извън Земята“, в която в художествен вид излага вижданията си за космическите орбитални станции.

Неговата КОС представлява ротор за създаване на центробежна псевдогравитация; роторът представлява фактически комбинация от тор и цилиндър, при това вътрешността на цилиндъра е конична, там се разполагат оранжерийните площи в условия на градиент на псевдогравитация по посока към широката част; енергозахранването - слънчево, тоест конусът има прозорец, за да осигурява светлина за растенията.

Най-елегантното инженерно решение, поне според мен.

Херман Нордунг, германски инженер, предлага в публикация „Проблеми на пътешествията в световното пространство“ от 1929 свой проект за космическа орбитална станция - тороидален ротор, „геврек“, с монтирани отражатели, фактически слънчеви бойлере. Подробно описание на шлюз в главината на космическото колело; огледала с размери до 100 км, с които да осветява земните градове нощем, така че да позволи заселването на крайните северни райони; но също така, с параболично концентриране на лъчите, допуска възможност за нанасяне на военни удари по площи и големи обекти.

О`Нийл рледлага проект за гигантски цилиндрични колонии, обсъждани на конгреси по астронавтика през 70-те; колония за 1000 души струва 60 млрд долара. Мисля, че този проект издава страха на конструктора от космоса. Колониите му са варианти на земна среда, пренесена в орбита. Много от елементите в тях са нерационални, несъобразени с условията, пък и създават предпоставка за недемократично управление, да не кажем диктатура, понеже властите имат АБСОЛЮТЕН и сравнително лесно осъществим контрол над живота на гражданите.

Недостатъкът на всички станции с изкуствена гравитация е, че практически, по навик, проектантите предвиждат използване на ПЛОЩИ, а не на ОБЕМИ, което би било по-рационално... стига да приемат като допустимо, че организмите на космическите обитатели е редно да търпят промени.

Има схващания, че орбиталните жители ще проявят склонност към гигантизъм вследствие на условията на безтегловност. Има резон - растенията, например, харчат 85% от енергията си, за да формират стебло.

Смятам, че орбиталните жители няма да допускат големи телесни размери - би било разхищение на обитаеми обеми и материали за направата на тези херметични обитаеми обеми; същото е и с евентуалните марсиански или лунни колонисти, на които понижената гравитация уж не пречи да имат висок, дори великански ръст... но налага ли се?

Предполагам, че някои косможители ще предпочетат даже смаляване на телата си, запазване на детски пропорции - с по-голяма глава спрямо съотношението ръст-череп у възрастните хора; така печелят икономия на материали и консумативи, без да търпят смаляване на мозъчния си обем...

Такава радикална (сравнително радикална) практика обаче е въпрос на избор и... на пазар. При все че пазарната икономика непрекъснато достига до своя логичен абсурд, тя всъщност представлява сбор от микропазари, които да задоволяват всякакви потребности, а значи и дават основание за свобода и независимост при условие на умереност в консумацията - съзнателна умереност, разбира се.

 

МАТЕРИАЛНА БАЗА И МЯСТО:

      мястото е ясно - Л-точките, където се естествено се струпва метеоритен материал;

      200 км - това вече е космическа орбита; 10 минути трябват за излизане на орбита от повърхността; претоварвания при старта достигат до високи, но поносими за човека стойности - ето, Джон Глен летя в космоса за втори, мисля, път, след като бе прехвърлил 70 години!

Точки на Лагранж:

           L4

L3      M    L1  m   L2           ((0,04M < m !))

           L5

най-устойчивите са Л4 и Л5 - там се събира прах, метеорити, тоест има вещество да се започне строеж на космически селища; те ще обикалят около либрационните точки в апериодични орбити; КА попада в Л ако е изведен от Земята на силно елиптична орбита с апогей близо до точката и спирачна тяга на двигателите при достигането й.

Лагранж (1736 -1813) е изчислявал точките теоретично, а през 1807 е открит астероидът Ахил в Л4 на системата Слънце-Юпитер, а по-късно стават известни цели групи „гърци“ и „троянци“.

През 1959 полският астроном Кордилевски открива струпване на прах в Л-точките в системата Земя-Луна.

 

Суровини от метеорити и астероиди - достатъчни за функциониране на автономни КОС;

Астероиди (планетоиди): плътност = 3,0 (желязно-каменни = 3,5; въглеродни хондрити = 2,6; хондрити = 2,1) ((земна плътност 5,518))

Критичен радиус на Уайлд - радиус, при който хидростатичното налягане в едно тяло, под въздействие на в собственото му поле на привличане, запазва сферична форма. За студени твърди тела със силикатен състав КРУ е малко над 300 км.

Какво дава космическият камънак като суровина? За сравнение: 100 тона вулканична скала от земната кора съдържат 8 тона алуминий; 5 тона желязо; 540 кг титан; 80 кг магнезий; 30 кг хром; 18 кг никел; 13 кг ванадий; 9 кг мед; 4,5 кг волфрам; 1,8 кг олово

ЕДИН железен метеорит с диаметър 270 м покрива световните нужди от стомана за 1 година! По състав такъв обект представлява 90,8% желязо; около 8,7% никел; 0,48 - 0,63% кобалт.

Тяло, наричано каменен хондрит дава следните вещества:

кислород 43,7 - 33,6%

      алуминий   1,6 - 1,2%

      хром   0,51 - 0,39%

      манган   0,33 - 0,25%

      титан   0,07%

      желязо   10 - 30%;

 

във въглеродните хондрити, които са рядък тип каменни метеорити, се съдържа до 8,7% вода във водни силикати от групата на хлоратите!

Метеоритите в основата си се състоят от ОЛИВИН (Mg,Fe)2SiO4 и безводни силикати като ЕНСТАТИТ, БРОНЗИТ, ХИПЕРСТЕН (Fe,Mg)2[(Si2O6], ДИОПСИД, АВГИТ Ca(Mg,Fe,Al)[(Si,Al)2O6] и фелдшпатови минерали (съдържащи натрий и калиеви алумосиликати и крист.вода); откриват се включения от никелово желязо, бронзово-жълт троилит (Fe,S) и по-светлия шрайберзит (Fe,Р).

Средно 1000 кг метеоритно вещество съдържа по 5 грама злато и сребро, както и 20 грама платина;

ЖЕЛЯЗНО-КАМЕННИТЕ са съставени от желязно-никелова „гъба“ с оливин в порите (ПАЛАСИТ).

МЕТАЛНИТЕ метеорити биват ОКТАЕДРИТИ (видманщетови фигури, които издават до 13% никел), ХЕКСАЕДРИТИ (найманови линии, които сочат 5 - 6% никел) и АТАКСИТИ (с 13 - 25% никел)

 

Като че ли липсващ от всичко изброено елемент е водородът, уж най-разпространеният елемент във Вселената. Има го. Слънчевият вятър е протонно-електронна плазма, която може да се улавя и неутрализира. Полученият водород, смесен с кислород в горивни клетки, дава ток и топлина, а в крайна сметка - още вода към тази от въглеродните хондрити и кометната, като последната обаче е замърсена с амоняк (източник на азот!).

Електромагнитното поле, което ще защитава космическите апарати с живи екипажи от космическата радиация, НЯМА КАК да не улавя протонно-електронната плазма на слънчевия вятър, то така или иначе е необходимо, въпрос на инженерно решение е да се рекомбинират и натрупват водородни атоми. Но освен като защита, ЕМП може да служи и за плазменото ветрило, аналогично на слънчевите платна, които създават тяга за сметка на лъчистото налягане от Слънцето.

Трябва само да се преодолее схващането, че КОС е единствено придатък към земната инфраструктура!

 

Колкото до ЕНЕРГИЯТА за усвояване на тези материали - на земната орбита Слънцето осигурява 1,36 киловата на кв.м!

 

Оттук - ВЪЗМОЖНИ и ДОСТЪПНИ стават промишлени орбитални технологии, в които доминиращи са процесите на повърхностните напрежения и капилярните сили; в безтегловност лесно се произвеждат материали като пеностомана и други микропорести материали с голяма конструктивна здравина и висока устойчивост към термични градиенти; идеални метални сачми, даже и кухи; свръхточни отливки на лещи и огледала за телескопи; вакуумна обработка на метали;

ефективни биха били оранжериите на орбита, не непременно под формата на традиционни летящи градини с висши растения, а, да речем, прозрачни цистерни с водорасли.

 

ИЗВОД: Налице са всички предпоставки за възникване и развитие на космическа индустрия, която в един момент ще произвежда целият необходим за комфортен живот (според това как всеки го разбира) на орбита хардуер, в това число и транспортни системи. КИ ще позволи от Земята да се карат само ХОРА, защото сама ще си осигурява нужните й машини и инсталации.

 

ФАКТОРИ:

1) безтегловност

      ► плюсове: облекчаване работата на сърдечния мускул; безтегловни индустриални технологии, вакуумно преработване на суровините; простор без ограничения върху размера на строежите.

      ► минуси за организма; (безтегловността води до физиологични промени, най-вече в скелета, съдържанието на калций в урината нараства; мускулна атрофия, сърдечния мускул също отслабва, нарушава се обмяната на веществата, кръвообращението търпи смущения; хронична дезориентация на вестибуларния апарат (решава се по медицински път).

Даже сексът в космоса е труден - потна (няма конвекция и ефективно охлаждане на тялото), уморителна и криеща опасност от сакатлъци дейност.

Роторът за изкуствена гравитация задоволително решава повечето от свързаните с безтегловността проблеми.

Дали цялата станция/колония да е ротор, дали той да е значителна част от нея или да представлява ограничен обем модули с инерционна псевдогравитация --- то е въпрос на избор на постоянните му жители.

 

2) категорична нужда от херметични обеми; в този смисъл сигурно има резон в това да се поддържа понижено налягане в отсеците, както се прави в американските КА за опростено регулиране на вътрешната атмосфера; в станциите „Аполо“ имаме налягане като на 8000 м чист кислород, но последното създава опасности от пожар, понеже в чист кислород гори даже желязото!

 

3) опасности:

метеорити - при 4 км/с ударът е съпроводен от взрив на равно по маса количество тротил; при 50 км/с метеоритът унищожава 15 000 пъти повече вещество от собствената си маса!

Третият съветски спътник е отчел от 4 до 11 удара/с на микрометеорити, безопасни прашинки; сондата Марс-1 пък преминава през метеорен поток и регистрира само 104 удара;

радиация - земни радиационни пояси 2400 км и 60 000 км, задържат заредени частици, предимно протони и електрони, съставки на слънчевия вятър; при сблъсък на протоните с бронята на КА се пораждат ядрени реакции, отделящи неутрони и гама-лъчи, които заедно с малкото пробили корпуса протони увреждат организма на космонавта; електроните пък генерират рентгеново лъчение; значи за прекосяване на радиационните пояси се изисква сериозна защита;

друг източник на облъчване са космическите лъчи - високоенергийни протони и други атомни ядра. Скоростта им е толкова висока, че по-дебелата броня всъщност не предпазва, а повишава радиацията заради ядрените реакции в нея. За щастие интензитетът на космическите лъчи е сравнително нисък.

най-голяма опасност представляват слънчевите избухвания, но протонната плазма достига до земната орбита за няколко денонощия и има време да се вземат мерки; противорадиационно укритие - поглъщащ слой от вещество като вода, течен водород, парафин, алуминий, олово = по 30-50 г на кв.см от корпуса;

защитно електромагнитно поле - в същото време може да служи като уловител/неутрализатор на водород, тоест от слънчевия вятър се изстисква гориво; ЕМП обаче може да се използва като ПЛАЗМЕНО ВЕТРИЛО, при полет към Слънцето ще оказва съпротивление на двигателите!

Антирадиационна профилактика на организма (нанолекарства, ампули със специални ензими, които се насочват към клетка, увредена от радиация. Тя сама се маркира като увредена, помествайки специфичен сигнален белтък (белтъчен маркер CD-95, който хем е „табелка“, хем „портал“ за проникване във вътрешността на клетъчната мембрана, тест е част от естествената биохимична сигнализация) върху обвивката си, тоест вика за помощ. Нанороботите, съвсем примитивни, способни само да се придвижват, не са същински циторепаратори, стигат до такава клетка и или я доубиват, ако е много увредена, или й инжектират възстановителни ензими, които иначе зле въздействат върху други тъкани, ненуждаещи се от регенерация). Впрочем, това е проект, над който усилено се работи въпреки отлагането на експедицията до Марс, ангажирани са три американски университета с ръководител Джеймс Лири от Медицинския университет на Тексас. А пък моторите на наноцистерните с лекарство вече са налице и са направени от български химици Орлин Велев и Веселин Паунов, които работят в САЩ, Северна Калифорния, а в руската статия са наречени американец и британец. Става дума за ефект от взаимодействието на микродиоди с електролит, каквато е кръвта.

Завръщането на Земята след необратими физиологични промени обаче става трудно. Пак въпрос на избор - дали да се пазиш и да живееш в режим, който да ти позволи завръщане... или да скъсаш завинаги пъпната връв.

Проблеми с възпроизводството. Очевидно това е единственото, което ще обвързва космическите жители, защото нормално раждане ще е трудно.

Преодоляване: банки с генетичен материал, изкуствено оплодотворяване, суперкувьози.

 

ИЗВОДИ:

1) космоиндустрията МОЖЕ да стане самостоятелна и да задоволява собствените си нужди, а даже да изнася за Земята нови конструктивни материали, свръхточна оптика, сачмени лагери, медикаменти, но най-вече - енергия (лазерни приемащи централи); космическите съоръжения нямат ограничения, вариантите за орбитална архитектура са безкрайни;

((Дали строителството ще е по О`Нийл или ще представлява „семейни“ станции, скачени около общо гигантско шаси - това е въпрос на избор на живеещите в космоса. В един момент Земята ще престане да има възможност да им налага своите разбирания как да си организират живота. А дори да опита - няма да я послушат.))

2) живеенето в космоса е възможно при преодоляване на въздействието на неблагоприятните фактори и при намаляване степента на метеоритна и радиационна опасности;

3) условията на орбита ДИКТУВАТ определени строги изисквания, но и ПРЕДОСТАВЯТ много възможности за организиране на бита, производството и други сфери от живота изобщо ПО РАЗЛИЧЕН от земния начин, като вариантите за това пак са безброй... стига да има осъзната готовност, бих казал смелост за ПРИСПОСОБЯВАНЕ на човека към космическата среда. Което включва и факта, че по-радикалните орбитални жители физиологически си отрязват пътя към завръщане на Земята.

 

АЛТЕРНАТИВИ на космическото бъдеще:

► по-рационално използване на ресурсите и териториите на самата Земя (Сибир, Антарктида, Амазония, Африка, Австралия); овладяване на океана, земната хидросфера = 1,37 млрд куб.км при площ от 361 млн кв.км; 1 куб.км океанска вода съдържа 37,5 милиона тона разтворени вещества.

Чувал съм и крайните мнения, изразени с фразата: „Докато не решим земните проблеми, не бива да се юрваме в космоса!“

 

► тераформиране: Луна (куполна атмосфера; 12-километров купол тежи по 15-20 кг на всеки жител от куполния град, който е с размери и плътност на население на София; тук се посочва само масата на купола без подпори и други съоръжения!), Марс, Венера, Ганимед (Европа е радиационно опасна), Титан... --- много скъпи и продължителни за реализация проекти, като изключим Луната при първоначално изграждане на отделни „микроатмосфери“, т.е. куполи над кратери. (куполните екосфери - руснаците се сещат за отбрана против терористичен акт)

 

първата алтернатива е по същество възражение срещу колонизацията на космоса; в нея се прокрадва и страх от биологични промени, тоест човешкото съзнание си остава расистко по същност;

съмнения във възможността за създаване на изкуствени екосистеми - сочи се провалът на експеримента Биосфера-2;

религиозни по същност възражения.

 

ЕДНА ОРБИТАЛНА КОЛОНИЯ:

Ако е гигантски ротор, съдържащ изкуствена земна екосфера, която дори по форма възпроизвежда традиционен ландшафт, подобно общество трябва да е много толерантно към своите членове... или да се държи от твърда ръка. Самата конструкция на колонията позволява да се упражнява тотален контрол над населението, налице е предпоставка за диктатура в доста варианти. На практика дори в най-демократичните общества в орбиталните колонии наред с разумните ограничения на правата на личността неизбежно ще се появят и съвсем дивашки забрани. Разбира се, ако съществува ред за емиграция от една колония в друга, нещата може да се задържат в рамките на приемлива и хуманна социална структура. Изкушението за властниците или администраторите (ако колонията не е независима от някое земно правителство) обаче е голямо - за първи път в историята те ще получат държава или провинция с НЕПРОНИЦАЕМИ без санкция и техническо оборудване граници.

Впрочем интересно е как юридически ще бъде оформен статусът на такава ОК. 1963 - договор за забрана за изпитания на ядрено оръжие в космоса; 1967 - договор за принципите на изследване и използване на космическото пространство, според който космосът, Луната и планетите не подлежат на национално присвояване чрез провъзгласяване на суверенитет върху тях или чрез окупация.

 

Според мен по-гъвкава орбитална общност може да възникне ако се заложи на индивидуалната инициатива и самостоятелност. Свободният пазар в суровите условията на космоса ще се съобразява с по-строги изисквания, тоест ще генерира по-малко абсурди. Автономната космическа индустрия има шанс действително да стане автономна, тоест независима от нареждания от Земята какво и колко да произвежда. Ясно е, че космопромишлените компании ще са държавни или със силен държавен дял. Нормален рефлекс за тях е да налагат своя монопол. Но с развитието на КИ ще се отварят пазарни ниши, които ще се запълват от дребни предприемачи. Достатъчно е да се появи първото частно предприятие на постоянно живеещи на орбита космонавти - примерът ще е заразителен. Пък и дори монополистът е възможно да пусне в производство орбитален хардуер за ЧАСТНИ лица. Не е необходимо те да са милиардери от Земята - може да са същите космонавти, харесали живота на орбита.

Стандартизирани в няколко вида херметични модули - за живеене, за работилници, за оранжерии, фотоелектрични блокове, системи за активно движение на същите тези модули, свързочна техника - неизбежно ще се появи, защото ще възникне търсене. И оттук насетне нещата стават неудържими. Отделни хора, приятелски групи, семейства, ще могат да придобият СОБСТВЕНА орбитална станция. А настани ли се един човек в СОБСТВЕНА орбитална станцийка, която разполага с работещи в затворен цикъл системи за поддържане на живота, която притежава инсталации за преработка на метеорити и астероиди - такъв човек е свободен и ще се бие за сквободата си със зъби и нокти. В крайна сметка конгломерати от такива модули може би ще се окажат по-ефективни от огромните роторни колонии - за сметка на промяна на начина на живот, вероятно и физиологични промени, а съвсем сигурно - с по-различен манталитет и виждане на света.

Може да се получи свободна, необвързана от държавни институции общност от ловци на астероиди, техни партньори, които превръщат уловените небесни телца в стоки, и различни съпътстващи лица, които предлагат, да речем, информационни или ремонтни услуги.

Тази картинка може обаче лесно да се развали, ако земните законодатели наложат юридически забрани върху постоянното живеене в космоса като начало или започнат пряко да дискриминират космическите обитатели. От друга страна, космическите индустриалци няма да са доволни от ранното пенсиониране на опитни космонавти, обслужващи орбиталните промишлени инсталации - тоест в това противопоставяне може да се открият пролуки за реализация на идеята на космическото бъдеще.

Като при война правителства и народи ще се „обединят“, за да наложат средностатистическото схващане, че черното небе на космоса е нещо много лошо, враждебно и не ни е мястото там, определено от Бога. Тоест има съвсем реална предпоставка рефлексите на средния човек да отложат космическото бъдеще на човечеството чрез ЗАБРАНИ. С махленската мотивация: искате да ни превърнете в уроди и мутанти. Въпреки че никой не иска да ги превръща в нищо, а само да реализира ЛИЧНИЯ си избор.

Или: много пари ще се похарчат за космоса. Това при положение, че космическите инвестиции са с НАЙ-голямата възвращаемост и печалба, а и КИ ще се стреми към самостоятелност, тоест ще престава да иска средства от Земята.

Очевидно за широките народни маси и ръководещите ги администрации и политици е по-забавно да се водят скъпи военни операции, породени от енергиен и ресурсен глад, вместо да се търсят алтернативи за решаването на проблемите, водещи до военни конфликти.

Факт е също, че рационални проекти не се финансират, но се предпочитат други, където е заложен национален престиж или има изгледи за по-лесна печалба, в която не трябва да се влага инженерен ум и техническо въображение, накратко - творчество, различно от обичайното. Инерция на традицията.

ИЗВОД: налице е тенденция за отказ от космическа експанзия заради извличана изгода от настоящите проблеми и даже кризи, заради липса на перспективно мислене и страх от бъдещето. Повтарям - страх от това, че някой друг ще направи СВОЙ избор, който засяга САМО него. Общо взето като ситуацията с наркотиците - двойни стандарти (учтива формулировка за шизофрения и тесногръдие), стремеж към запазване на познатото зло пред неизвестността.

 

Струва ми се, че все пак има една надежда за космическото бъдеще, твърде утопична обаче - Русия. Не САЩ, не Китай, Индия или Япония, те могат да играят поддържаща роля в това, което би било добре да се случи (според мен).

Русия губи величието на СССР, от което страда не само на ниво институции и държавен апарат, но е болка и на преобладаващата част от гражданите на бившите съветски републики. Начините за реабилитация обаче са реакционни в повечето случаи. Но ако на върха на авторитарната държава Руска Федерация застане властник с достатъчно въображение, бивш космонавт например, нека и носталгично настроен към социалистическото минало, такъв човек би могъл да се досети, че страната му може да се превърне в глобален космодрум и да пренасочи хабените за „величие“ средства към тази цел. Чудат социално-технически експеримент, да, но Русия има опит в хвърлянето си в подобни авантюри. Този път има блед изглед за един действително градивен експеримент.

 

За съжаление и в Русия, и в САЩ определящ мотив е престижът; в обсъжданията постоянно изниква въпросът - а какво ще докараме от там на Земята (суровини).

Николай Теллалов